Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Missing

by Hangmoon

винаги са ме плашели сбогуванията
извън равновесната точка
никога не съм знаела как да се държа
какво да кажа
понякога можеш да кажеш успех
друг път дори
до скоро
ей така напук
понякога можеш да кажеш всичко
стига само да помълчиш
понякога ги пропускаш
или са наужким
понякога са с човек
понякога за момент
понякога заради принципи
понякога са предварителни
понякога от добро възпитание
понякога от смелост
понякога от страх
понякога от любопитство
понякога поради достоверност
понякога са независими
понякога са неизбежни
понякога болят
понякога са претръпнали
но винаги и неизменно
всяко сбогуване завещава липси
те парадоксално присъстват
пристъпват
празни и пълни
но никога половинчати
дори се наместват удобно и завинаги
почти и сякаш
а аз
нямам повече място за липси
и нямам време за старите
най-добре е да поразчистя
но не за да направя място за нови
а за да отворя ново пространство 
за себе си
и за самодостатъчните сбогувания
които не се нуждаят от липси