Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

неделя, 8 ноември 2015 г.

Извън зоната на комфорт (III част)




Да поговорим за източниците на информация и смисли – телевизия, интернет, език. Искам да уточня, че те са посредници, а не източници. Дори и само заради това можете да спрете да гледате телевизия. Аз го направих преди известно време и мога да кажа, че никак не ми липсва. Понякога можете изобщо да не търсите информация наготово. Например, избирате си място и отивате там без предварителна подготовка и бекграунд. Научавате това, което ви е интересно, от местните, а не от Гугъл. Така няма да имате очаквания, а знаете, че почти винаги, когато имаме предварителна нагласа, се разочароваме, защото на практика се оказва, че нещата са малко или много далеч от това, което сме си представяли. Предлагам ви да посетите Белинташ. Аз обожавам Родопите, а това място притежава специфична енергия. Относно езика – освен че е средство за общуване, посредник, той в много случаи е и бариера. Често се случва да ограничава, вместо да освобождава и изразява. Има мисли и емоции, които се смаляват или дори блокират, когато понечиш да ги предадеш вербално. Но има и думи, чрез които можеш да твориш и променяш.

И накрая – нещо за взаимоотношенията. Вместо на конформизъм и притеснения да не засегнете някого, заложете на откровеност и прямота. Научете се да бъдете откровени пред себе си и пред останалите. Не се тревожете за това как те ще изтълкуват ваши думи или поведение, това е техен избор, не е ваш проблем, това не сте вие, а чужда интерпретация. Ако не сте съгласни с някого, кажете му го. Ако обичате някого, кажете му го (условностите и обстоятелствата не са от значение). Ако искате да си тръгнете от някъде, направете го.

Ще се отклоня малко (а може би не съвсем), но не ми се иска да пропусна нещо важно. Опитвайте се все по-често да се вслушвате в тялото си. Когато то страда, причината често се крие доста по-надълбоко, отколкото обикновено предполагаме ние или ортодоксалната медицина. Нещата невинаги се свеждат до изолирана физиология и биохимия. Свикнали сме да лекуваме симптоми, без да се опитваме да откриваме причините зад тях. Свикнали сме да се обръщаме към посредници – учител, доктор, гуру, вместо да се обърнем към себе си, да чуем собствения си глас, да открием същността си. Обръщайте внимание на чистотата - на храната, която приемате, на мислите и емоциите, които имате, на взаимоотношенията си с другите, на личността си. Всичко е енергия и тази енергия вибрира в тясна и сложна взаимосвързаност. Няма да задълбавам в дебрите на квантовата физика, най-малкото защото нямам необходимия набор от знания. Имах невероятен учител по физика, който, между другото, спечели наградата „Мъж на годината“ за 2014 г. Въпреки всичко на 17-годишното момиче, което бях тогава, му беше безкрайно скучно в часовете по физика. Там обаче не всичко е формули, които не ни говорят нищо. Физиката може да бъде много вълнуваща, защото е в състояние да хвърли светлина върху определени истини и илюзии по неповторим начин. Но по-ценното е друго. Знаете ли кое прави гениите гении? Големите очила и разрошената коса? Не. Откриването на отговори без посредници. А за да стигнеш до отговори, е необходимо да зададеш точните въпроси и да искаш да разбереш отговорите им. Да търсиш и да не се страхуваш от онова, което ще откриеш.

Енергията е в основата на всичко, тя може да (се) материализира. С мислите си можем да създаваме своята реалност. Колко пъти ви се е случвало да не можете да прогоните дадени упорити мисли, приятни или не дотам, и не след дълго да се случи нещо, което да ви накара да си кажете, че сте имали предчувствие? Не знам дали е предчувствие или привличане, по-основното е, че няма нищо случайно. Ще дам и още един пример, който почерпих от нещо прочетено неотдавна. Щитовидната жлеза съвпада с пета, гърлена чакра. Чакрите, знаем, са центрове на завихряне на енергия. Дисбалансът на гърлената чакра, която е център на комуникацията, води до дисфункция на щитовидната жлеза в следствие на натрупани неизказани негативни емоции. Звучи логично, нали? Далеч съм от мисълта, че истинското ефективно лечение се състои в синтетични хормони, които, доколкото знам, се приемат до живот. Това не е излекуване, а поддържане на състояние, потискане на симптоми, пренебрегване на истинската причина, капсулиране. Знаете ли, че с йога може да се лекува почти всичко?

Връщайки се към зоната на комфорт и безкрайното пространство извън нея, бих искала да подчертая, че с написаното нямам предвид отрицание на онова, което е вашият живот в момента, а трансформация и неспирно движение. Ден, месец, година или повече без стереотипи, навик, рутина. Без вкопчване в илюзорната идея за сигурност на всяка цена. Комфортът е удобен, но това не е достатъчно, когато не следваш себе си, интуицията си, сърцето си, нали? Удобството невинаги е здравословно.

И се сещам за една аналогия. Детето се катери по дървото, без да се притеснява, че може да падне (а нека не забравяме, че ожулените колене също са вид опитност). Отдолу няма предпазни мрежи, но то не мисли за това - щастливо е там, горе между клоните, защото от това място вижда много повече, отколкото, когато е долу, на земята. И след първото приключение то не спира да търси нови предизвикателства...