Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение.
сряда, 20 април 2016 г.
Коя е твоята игра?
Учили са ни, че животът е борба, а всъщност той е чисто и просто игра. Играта е най-ефективният метод за учене, защото се осъществява посредством свобода и преживяване. Когато не чакаш някой да ти разкаже, а се хвърляш сам да преминеш през всичко. Децата владеят това умение, което с течение на времето закърнява у възрастните. Ние сякаш все се пазим да не сбъркаме, да не се ударим, дори се отказваме, докато у детето е заложен целият възможен устрем, с който то изследва границите. Проверката на наученото често разпознаваме като трудности, проблеми и препятствия, а всъщност това са така необходимите по пътя ни напред възможности, предизвикателства и синхроничности.
Животът не е стечение на външни обстоятелства. Да, те безспорно съществуват, но най-вече за да имаме поле за действие и поводи за творчество.
Животът не е състезание. А ако е, то е само за да се състезаваме със самите себе си - когато съпоставяме своето днешно със своето вчерашно "аз".
Редим пъзели и търсим липсващи парчета и отговори, а те се оказват точно под носа ни.
Играем на карти и случваме късмета си сами.
Играем шах и, обмисляйки всякакви тактики и стратегии, правим неочаквани рокади.
Губим на "не се сърди, човече", но въпреки това, от суеверие или от инат, всеки път избираме един и същи цвят пионки.
Играем на домино и, вместо да подреждаме разумно, сътворяваме малък ефект на доминото. Ей така, на шега.
Понякога играем на думи и асоциации. Смислите убягват за сметка на недоразуменията, но и нерядко се ражда нещо вдъхновяващо - достатъчно, за да излезем и следващия път от мълчанието си.
Случва се да играем и на криеница - във взаимоотношенията си с другите или дори със самите себе си.
От време на време играем на светлини и сенки. И тъкмо когато сенките започнат да ни се струват в повече, ненадейно някое слънчево зайче преобръща цялата картина.
Която и да е вашата игра, знайте, че единственото правило, което може да съществува, е да следвате себе си. Дръзновено, вдъхновено, красиво.
вторник, 19 април 2016 г.
Време за танго
Тангото е страст, желание, магия. Езикът на танца е способен да
изрази онова, за което на вербалния език не биха достигнали думи.
Представям ви три танга, като изпълненията, които съм подбрала, са от филми. Надявам се да ви харесат и да ви вдъхновят дотолкова, че да поканите някого на танц или да направите две-три стъпки сами пред огледалото.
Каквото и да изберете, бъдете сигурни, че няма да съжалявате!
Тангото е написано през 1935 г. от Карлос Гардел и Алфредо Ле Пера. Във филма е използвано произведението на Ицхак Пърлман и Джон Уилямс (двамата поотделно са носители на безброй много награди, сред които "Грами", "Оскар" и "Еми"), което е адаптация за цигулка на същото танго. Танцьорите във филма са Ал Пачино, който играе незрящ, и Габриел Ануар. Ал Пачино печели "Оскар" за ролята си.
Знам, че веднъж докоснал се до тангото, човек иска още и още от него. Затова ви подарявам още мъничко време с моето най-любимо танго - Libertango. Това е аржентинско танго, написано от изключителния Астор Пиацола и издадено през 1974 г. в Милано.
Представям ви три танга, като изпълненията, които съм подбрала, са от филми. Надявам се да ви харесат и да ви вдъхновят дотолкова, че да поканите някого на танц или да направите две-три стъпки сами пред огледалото.
Каквото и да изберете, бъдете сигурни, че няма да съжалявате!
Por una Cabeza
"Усещане за жена" (Scent of a Woman, 1997)
Тангото е написано през 1935 г. от Карлос Гардел и Алфредо Ле Пера. Във филма е използвано произведението на Ицхак Пърлман и Джон Уилямс (двамата поотделно са носители на безброй много награди, сред които "Грами", "Оскар" и "Еми"), което е адаптация за цигулка на същото танго. Танцьорите във филма са Ал Пачино, който играе незрящ, и Габриел Ануар. Ал Пачино печели "Оскар" за ролята си.
Santa Maria (del Buen Ayre)
"Ще танцуваме ли?" (Shall We Dance, 2004)
Тангото
е написано през 2001 г. от Gotan Project. Изпълнението във филма също е
тяхно. Интересно е да се знае, че името на триото идва от аржентински
жаргон, в който сричките на думите се разменят, т.е. "gotan" означава
именно "tango". Във филма танцуват Дженифър Лопез и Ричард Гиър.
Baudelaires Tango
"Улични танци 2" (Street Dance 2, 2012)
Тангото
е написано от Лойд Пирин и Джордан Крисп и е от саундтрака към филма
"Улични танци 2". На вълнуващите кадри танцуват София Ботела и Фалк
Хентшел.
Знам, че веднъж докоснал се до тангото, човек иска още и още от него. Затова ви подарявам още мъничко време с моето най-любимо танго - Libertango. Това е аржентинско танго, написано от изключителния Астор Пиацола и издадено през 1974 г. в Милано.
Абонамент за:
Публикации (Atom)