Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Страст




Винаги съм обичала писането, уютно ми е някак с него. Но онова личното интуитивно писане, в което има ваене и отношение към детайла, интимност и възможност за преживяване на всичко отначало. Онова слово, на което можеш да се насладиш както на чаша ароматно совиньон блан или на чаша чай с джинджифил, портокалови цветчета и канела.

Писането е страст, всеки текст е при-страстен. Без значение дали пишеш за филм, място, книга, личност, събитие, в текста ти винаги ще присъства твоето „аз“. Нещо повече, то ще се разгръща и осъществява чрез твоя текст. И няма никакво значение дали този текст ще достигне до нула, един, стотици или хиляди читатели. По-важното е, че посредством него ще си се слял със себе си. Тривиално, но вярно.

За да направиш място за страстта си обаче (без значение от нейната разновидност – писане, рисуване, пеене, танцуване, тичане, катерене, гмуркане, летене...), защото това е нещо всеобхватно и невиреещо затрупано в тесни пространства, е необходимо първо да се потрудиш малко – да поразчистиш. Можеш да започнеш със стари вещи и да преминеш към старите мисли, старите взаимоотношения, старите енергии... всичко, което е насъбрало прах и те е вкопало в рутина. Когато се отстрани излишното (смело, с размах и финес, без угризения и оправдания), е възможно откриването и случването на другото, защото едва тогава то ще може да диша и няма да се изгуби по пътя си към теб.

И малко по малко започваш да си спомняш как някога си я опаковал старателно, поставил си я в кутийка или няколко, които си подредил в чекмеджета, шкафове или на по-видни места. И докато си чакал знак, вдъхновение, подходящ момент, гръм..., тя, страстта ти, е чакала реда си. И ето че всичко си идва на мястото.