 |
| Photo by Lyubomir Bukov |
Преди няколко дни в парка ме заговори една възрастна жена. За времето, слънцето, студа... Попита ме дали може да седне на моята пейка. Така започна нашият 45-минутен разговор.
Оказа се, че е на 90 години. Омъжила се на 20. Искал я за съпруга милионер, но тя избрала момче стажант, защото си била свикнала да живее бедно, за какво й е милионер. С нейното момче отпразнували златна сватба и то я оставило, отишло си от тоя свят. Сега живеела при едната си дъщеря, която всеки ден я води до парка и след 2 часа си я взима. За да не паднела - нямат й вяра. До 80-годишна възраст катерела Витоша. А сега е приведена на две, с бастунче. Женицата яде кисело мляко за закуска и за вечеря, ако има банан, слага в млякото банан. Само на обяд хапва нещо готвено с една филийка хляб.
Внуците й живеели в чужбина.
С усмивка на лице попита защо Бог не я прибира вече толкова време. Притеснена е, че времената станали много лоши, хората станали лоши. "Мизерия е сега. То и преди си беше мизерия, ама бяхме щастливи."
