Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

събота, 17 октомври 2015 г.

Някога

Photo by Lyubomir Bukov


Преди няколко дни в парка ме заговори една възрастна жена. За времето, слънцето, студа... Попита ме дали може да седне на моята пейка. Така започна нашият 45-минутен разговор.
Оказа се, че е на 90 години. Омъжила се на 20. Искал я за съпруга милионер, но тя избрала момче стажант, защото си била свикнала да живее бедно, за какво й е милионер. С нейното момче отпразнували златна сватба и то я оставило, отишло си от тоя свят. Сега живеела при едната си дъщеря, която всеки ден я води до парка и след 2 часа си я взима. За да не паднела - нямат й вяра. До 80-годишна възраст катерела Витоша. А сега е приведена на две, с бастунче. Женицата яде кисело мляко за закуска и за вечеря, ако има банан, слага в млякото банан. Само на обяд хапва нещо готвено с една филийка хляб.
Внуците й живеели в чужбина.
С усмивка на лице попита защо Бог не я прибира вече толкова време. Притеснена е, че времената станали много лоши, хората станали лоши. "Мизерия е сега. То и преди си беше мизерия, ама бяхме щастливи."