Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

вторник, 3 ноември 2015 г.

Извън зоната на комфорт (II част)






Не знам какъв жанр книги предпочитате, но и тук можете да експериментирате, като се запознаете с нещо ново за вас или пък си припомните нещо познато, но позабравено. Например фантастика (Айзък Азимов, Артър Кларк, Робърт Хайнлайн, Дъглас Адамс, Любен Дилов-баща, Аркадий и Борис Стругацки, Станислав Лем...), славянски литератури (Адам Мицкевич, Болеслав Прус, Хенрик Сенкевич, Бранислав Нушич, Ярослав Хашек, Карел Чапек, Станислав Лем, Милан Кундера...), руска класическа литература (Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой, Чехов...), френски символизъм (Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме...) или каквото друго ви хрумне. Безспорно книгите са нечия друга опитност, но неминуемо задават нови гледни точки и въпроси, а оттам и наша собствена опитност. Някъде бях прочела, че веднъж написани - текстът, книгата - вече не принадлежат на своя автор и всеки индивидуален прочит ги прави притежание на съответния отделен читател.

Ако обичате кино, също можете да се преориентирате, като замените киното с театър, изложба, балет, опера. Аз тутакси бих посетила моноспектакъл на Мариус Куркински! Ако пък харесвате Лондон, можете да потърсите постановка, в която играе примерно Джъд Лоу с неговия неустоим британски акцент и син поглед. Дори и да не ви се очертава скоро пътуване в тази посока, нищо не ви пречи да проверите програмата на театрите там и да резервирате билет, никога не се знае... Наскоро мернах афиш за Henry V в Barbican Theatre за периода 07.11.–30.12. тази година с участието на Джъд Лоу, цените на билетите бяха от порядъка на £25-55. Ако няма опция за резервация, ще се наложи да закупите билета. Най-лошото, което може да се случи, е с кредитната ви карта, не с вас. Освен това някъде из сайтовете имаше вариант за flexible ticket, което означава, че при отказ следва да заплатите не цялата стойност, а някаква минимална такса. Разбира се, проверете си сами всичко подробно, аз минах доста набързо през информацията, фокусирах се повече върху сините очи на Джъд... Може пък и да отидете наистина. Както казах, човек никога не знае. Колкото и глупаво да е на пръв поглед едно такова начинание, в крайна сметка да гледате Джъд Лоу наживо би било доста по-вероятно с наличен билет за постановката, отколкото без такъв. Нали?

Що се отнася до музиката, ви предлагам да чуете парчета примерно на Bliss, When The Clouds, Karunesh, както и тангата на Астор Пиацола, а ако харесвате филмова музика, пък и не само - Ханс Цимер, Хауърд Шор, Лудовико Ейнауди. 

Ако е неписано правило всяко лято да ходите на море, следващия път можете да отидете на планина. В планината, уверявам ви, усещането е несравнимо различно. Там човек може да открие себе си и нови смисли. Или да обиколите всички водопади в България – колекционери на водопади! Вълшебство е да гледаш и да слушаш падаща вода сред природата.

Ако пътувате до работното си място с метро, можете да пробвате една седмица с автобус, велосипед или просто да слезете на по-ранна спирка, да походите пеша, да минете по нови пътеки. Така например може да срещнете някого, а, както знаете, случайни срещи няма. Ако това не се случи, поне ще сте имали приятни разходки и време насаме със себе си.

Ако не се чувствате удовлетворени от работа зад бюро с 8-часов работен ден, можете да помислите за някакъв собствен проект или за фрийланс (работа на свободна практика). Знам, че е малко стряскащо в началото, но това може да се окаже и буренясалият път към самите вас и вашата истинска творческа същност. Можете да се върнете за миг в детството си, за да се опитате да видите какви сте искали да станете, когато пораснете. И дали някъде по пътя след това не сте си останали на познатия коловоз, отдалечавайки се все повече от мечтата си, защото сте се страхували да не би влака да дерайлира. Възрастните се страхуват от най-различни неща.

Предполагам, имате две-три дипломи. Това няма никакво значение. Можете да се запишете на някакъв курс - програмиране, творческо писане, фотография, солфеж, народни танци, грънчарство, дърворезба, парапланеризъм. Или нов език, например испански, чешки - ако не друго, то при следващото ви пътешествие до Барселона или Прага ще са ви от полза.

(следва...)