Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

неделя, 10 януари 2016 г.

Посоки, съвпадения, синхроничности




Написах следващите редове не защото някой би се интересувал къде съм живяла и работила, а защото те са илюстрация на низ или мрежа от синхроничности*, случили ми се за последните 10 години (и сега си давам сметка, че именно 10 януари 2006 г., колкото и формално да звучи, беше начало на нов етап в живота ми, т.е. избистрянето на това през последното денонощие под формата на текст няма как да е било случайно). Иска ми се да покажа, че по един или друг начин човек сам чертае пътищата си и винаги се връща там, където си е проправил пътечка някога. Винаги се връщаме към нещо познато - например места, личности... И нещата не се заключават в случайни обстоятелства и съвпадения, а в направени избори и закономерности. За всяко нещо има причина. Затваряме цикли, след което се отварят нови. Написах тези редове и вероятно защото в момента имам нужда от карта или поне от проверка на личния компас (често се случва нещо да ми се изясни, след като напиша текст за него).

Докато живеех в Студентски град, през лятото преди магистратурата останах в София, за да си потърся работа. Тогава доста често с най-добрата ми приятелка ходехме до местоработата на брат й на бул. "Ал. Стамболийски". В края на лятото започнах работа в едно радио в ж.к. "Дървеница".

След като напуснах радиото в ж.к. "Дървеница", започнах работа на бул. "Ал. Стамболийски". Там, случайно или не, се намираше шоурумът на фирмата, в която бях кандидатствала. Скоро след това се преместих да живея в ж.к. "Зона Б5", непосредствено зад Mall of Sofia, който се намира на ъгъла на ул. "Опълченска" и бул. "Ал. Стамболийски". 

Офисът на фирмата, в която работех, след време се премести в ж.к. "Младост". Приблизително тогава стартираше строежът на The Mall на бул. "Цариградско шосе" и ние искахме да ги привлечем за клиент. Фирмата продаваше санитарен фаянс, гранитогрес, обзавеждане. Най-големите сделки бяха с хотели, жилищни комплекси от затворен тип и молове.

След като кризата удари строителния бизнес и не малко обекти бяха замразени, реших да си потърся друга работа. Ходих на три последователни интервюта в едно списание. Позицията беше за главен редактор, а офисът - в ж.к. "Хладилника". Не започнах работа там. На финала останахме аз и още един кандидат, но предпочетоха него заради редакторския опит, който имаше. 

Не след дълго започнах работа в голяма компания. Местоработата беше в ж.к. "Хладилника". Компанията след известно време премести централата си на бул. "Цариградско шосе" в офис сградата, прилепена към същия онзи мол, където бях ходила, когато всичко там беше още само кал и дървени скелета. След известно време се преместих да живея в ж.к. "Младост". 

Излиза, че някак първо съм правила пунктири, след това линии, а точките са недвусмислено определени - ж.к. "Дървеница", бул. "Ал. Стамболийски", ж.к. ладост", ж.к. "Хладилника", бул. "Цариградско шосе". За да затворим кръга, ще кажа, че сестра ми отскоро живее в ж.к. "Дървеница". Често й ходя на гости. За последните години е имало няколко периода, в които сме живели заедно, и нещата може да са се преплели някак. А и сега се сещам, че тя ме беше придружила на едно от интервютата в радиото в ж.к. "Дървеница". Трябва да й го припомня. Би могло да се допусне, че нашите пътища и тези на хората, които са ни близки, си взаимодействат по някакъв начин.

И сега малко за сънищата. Случвало ми се е да сънувам нещо, което много съм искала да ми се случи в действителност, но на съответния етап е било по-скоро в полето на НЕвероятностите. Един конкретен сън отпреди години, за който си спомням ясно, е свързан с определен човек и с отношенията ми с него. Тогава си мислех, че сънуваното е всичко друго, но не и вероятност, а още по-малко потенциална реалност. В крайна сметка се случи, макар и не на следващия ден, а месеци по-късно. Ако съществуват паралелни вселени, паралелни реалности, безброй много измерения, във всяко едно от които се проявява отделна потенциално мислима възможност, всеки един различен избор, защо не сънищата да са един от мостовете между всичко това? Както и да стоят нещата в действителност, е добре човек да има виждане или по-скоро да се научи да развива у себе си някакъв тип сетивност относно синхроничностите, защото те са знаците по пътя. Най-често обаче си даваме сметка за тях от дистанцията на времето. 

Мисля, че доста се заседях на последните точки, но... както казват руснаците: "да поседнем преди тръгване".


*Синхроничността е явление на уж случайно стичащи се съвпадения в живота ни. Случайността обаче е само привидна, а синхроничните явления са причинени от ментално емоционалния ни когнитивен живот. Например, мислим си за някого, а той след малко се обажда по телефона или го срещаме зад ъгъла. Или сънуваме определена ситуация и тя се случи почти едно към едно на следващия ден. Или ако сме в добро настроение, просто като си живеем живота, ни се случват един куп хубави неща - обективно, не просто защото виждаме света през призмата на доброто си настроение и правим проекция, но реалните житейски обстоятелства се синхронизират така, че ни върви като на нож в масло. И обратното - когато сме емоционално "долу", сякаш всичко е против нас. Сега тук психологическото обяснение за субективната проекция е в пълна сила. Това, което обаче психологията или която и да е наука не може да обясни, е обективната промяна на стечението на обективните обстоятелства според вътрешното състояние на човека. Юнг нарича подобни явления синхроничности. (източник – Уикипедия)