Тя е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко.
Започна да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение.
Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино.
И да пътува много обича.
Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката.
Има всичко, за което е мечтала, но не спира, за да научи и детето си. За безброй други неща се учи от него, в движение
.

събота, 17 октомври 2015 г.

Ефектът на пеперудата

Снимка: личен архив


Според теорията на хаоса, когато пеперуда размаха крила, в произволна точка на планетата в някакъв последващ момент може да се роди ураган.
Когато бях малка, много исках да си хвана пеперуда и все тичах след тях – бели, оранжеви, шарени, изящно изрисувани до последната точица, прекрасни, извънредни – бяха прекалено бързи всички до една. Колко ли урагана съм предизвикала така невинно?
По-късно, напук, пеперудите в стомаха ми предизвикваха закономерни урагани. Понякога наистина човек може сам да се отвее. Но и да се научи да лети…
С времето също се научаваш, че пеперудите в стомаха са индикатор не само за тривиално влюбване, но и за безброй други неща, които чертаят синхрона в твоите заигравания с гравитацията и рисуват точиците в подредения ти хаос.
Примерно усещаш ги, когато орхидеята (която така и не намери време да пресадиш) разцъфне след три години, и то точно на 31 декември.
Когато един аромат те хване за ръка и те отведе в света на детските ти приказки. Както и когато вкусът на бадеми и сусам те пренесe през време-пространството, за да стане едно пропуснато сбогуване възможно.
Усещаш ги при всяко отпиване от чашата с ментов чай или жасмин.
Усещаш ги, когато един филм разкаже полетите и емоциите ти, а после те разпилее, за да подредиш точиците в нови многоточия.
Когато влезеш в книжарницата за една книга и си тръгнеш с три.
Когато получиш неочакван подарък от почти непознат човек.
Когато на път за интервю чуеш по радиото песен, която е отговор.
Когато след години мълчание стар приятел те потърси в точния момент.
Когато по неведоми пътища се озовеш на мястото, на което си си казал, че на всяка цена трябва да отидеш – графа „неопределено бъдеще“.
Когато цял живот повтаряш, че си лятно момиче, и ненадейно се влюбиш в есентане само в цветовете й, но и в дъжда – и ти се прииска да я носиш на ревера си.
Усещаш ги всеки път отразени в една мъничка синеока усмивка. И в кестените сред тревата и листата, които от дете обожаваш да разпиляваш с цветните си гумени ботуши.
Усещаш ги във всички онези неща, които си пожелал, предпочел или привлякъл, и когато броиш знаците по пътя си и ги разкодираш, макар и леко разсеяно понякога...
Скачаш. И като се замисля, май е по-добре да последва ураган, защото при тихо време падането е почти гарантирано. Поривистият вятър често преобръща гравитацията надолу с главата, пренарежда я, задава й нови параметри.
И някога някъде едно дете вече е подгонило една пеперуда...