Майка ми ме е родила, когато
е била на 21 години. Едно
поколение по-късно възрастта за майчинство се е изместила с минимум 10
години, и то не в наша полза.
Омъжих се на 28.
Съпругът ми копнееше за дете, но аз не се чувствах напълно готова. Нямам
обяснение за това, явно нещо ме е спирало – някаква вътрешна бариера. Когато
реших, че съм готова (бях си поставила краен срок 30-ата си годишнина), бях
убедена, че ще се получи от първия път. Е, не се получи нито от първия, нито от
втория, нито от третия път, което, сега, когато мога да се дистанцирам, за да
видя цялата картина, ми се струва напълно в синхрон с останалия фон.
Месеците
минаваха, втората чертичка упорито не се появяваше. Направих си хормонални
изследвания, нещата бяха в норми. Лекарката ми каза, че няма повод за
притеснение, защото сме едва в началото. Но аз не бях в началото, а по-скоро
някъде по средата на нищото. Бях се снабдила с тестове за бременност и за
овулация. Всеки месец преживявах криза, докато един ден просто реших да спра.
Има един термин в психологията – overthinking. Ако го разпознаете
за себе си, спрете. Дишайте и издишайте, приемете обстоятелствата, приемете
вашето „сега“, дори и да не ви харесва то, дайте си емпатия и продължете,
защото стоенето на едно място е деструктивно. Нямам предвид примиряване, а
по-скоро помиряване със себе си и с всичко по пътя си. Спрях да
задълбавам в липсите, в невъзможностите, във всичко, което съдържа отрицание –
и на ум, и на глас. Когато откриеш себе си и баланса си, всичко започва да се
нарежда сякаш от само себе си и всичко се случва навреме. На практика ти твориш
своята реалност и, ако се фокусираш върху това какво нямаш или няма да имаш, върху
притесненията си, то наистина е по-вероятно знакът „минус“ и частицата „не“ да
са твои неизменни спътници.
Изхвърлих всички
възможни тестове и си казах, че когато ще стане, ще стане. Не продължих
агонията да правя изследване след изследване, преглед след преглед. Единствено
пълен мир и приемане. След няколко месеца получих бъбречна криза и цистит.
Трябваше да посетя нефролог. Наложи се да ми назначи антибиотик и настоя да ми
се направи тест за бременност, за да съобрази антибиотика с резултата. Винаги
съм си представяла начина, по който ще разбера, че съм бременна, приблизително
като по филмите. Е, при мен стана по малко по-различен начин – в лабораторията
на медицинския център, който бях посетила по съвсем друг повод. Показаха ми
резултата, но аз не можех да повярвам: бях бременна!
Имах красива
бременност. Наричах бебето „топче“ – защото коремът ми имаше формата на топче и
защото малкото човече се движеше вътре като топче за пинг понг. Жената
не трябва да се страхува (може би именно
със страх и несигурност трябва да си обяснявам идеята, че не бях готова и отлагах
решението). Бременността е период, който я учи и трансформира.
Правилната посока на всяка промяна и трансформация е отвътре навън. Затова тези
9 месеца са перфектното време за това. Моята трансформация започна отпреди да забременея, а катализатор след това
до голяма степен беше йогата за бременни. Спомням си един разказ на
инструкторката ни. По новолуние можеш да си направиш карта на желанията, която
работи на принципа на визуализацията. Веднъж в живота си тази жена е правила
такава карта. Освен всички останали картинки и символи, е поставила и три
щъркелчета. Години по-късно я е открила, забравена сред стари вещи. Към този
момент вече е имала три деца.
Лично за мен простичката
формула, до която достигнах малко преди и по време на бременността,
е чиста храна, редовен
спорт (или поне много движение)
и любов – към себе си и към всеки нов ден,
без значение какво ще ти поднесе той. Две
години по-късно потвърждавам горното и прибавям увереност – че всичко се случва в най-точния момент, просто трябва
да имаш визията за него, облечена в усмивка и свободна от всякакви граници и
бариери. Когато видях дъщеря си за първи път, си помислих, че тя е
най-невероятното и миниатюрно нещо, което някога съм виждала. И дойде точно
навреме, за да се срещне с мен.
